Лудовица
Бойка Асиова е родена през 1945г. в Разлог. Инженер-химик по обучение, повече от 30 години е публицист в разнообразни издания. Автор е на 14 книги, измежду които „ Сребърна пара “, „ Мир вам, 100 врабчета “, „ Мъжко можене “. Романът й „ Яловата вдовица “ е номиниран за премията „ Хеликон “, отличен с Националната премия за литература „ Николай Хайтов “ за 2007 година През 2012 година романът излиза на немски език в Германия.
Бойка Асиова е и създател на доста документални филми, отдадени на битките на македонските българи за национално избавление, културното завещание, обичаи и нрави и тяхната модерна проекция. Бойка Асиова даде на читателите на Списание Осем своя роман " Лудовица " от едноименния алманах с разкази.
Малко преди среднощ, яхнал коня, мъжът се трансферира през оградата на Голема морава. Отскочи от гърба на добичето лек и еластичен като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на стоманения чеп, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса мотива, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постелка на жена си.Голема морава е измежду селището и е благосъстоятелност на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше единствено лакомото хрупане на животното.Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът пристигна да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, необичайно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - леден! Разбра: конят е мъртъв. Опипа натрупа - цялостен. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.Хукна обратно. Изплашен, намъкна се под чергата.- Що има? - попита жена му като го усети незабавно по какъв начин ситно трепери.- Коня...- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прости.- Там е.- Кой?- Коня.- И що?-...- Думай, де! - изсъска дамата и го раздруса за кошулята.- Умрел е.- Умреееел? Ка по този начин умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до нощес? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?- Не е. Цел е.- Цел? Да не е токсичен?- Не знам.- Що знаеш ти, бе? - бутна дамата мъжа си и запретна чергата да стане.- Цел е... Само му нема една пльоча - със боязън заяви мъжът. - Пльоча? - казаното закова дамата с една нога под чергата, с друга отвън нея.- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше отговорен за изчезналата подкова.- Викаш нема едната пльоча? - дамата към този момент знаеше какво се е случило.- А-ха, нема я. Ами в този момент? - попита той.- Сега? Нема да го бараш оттова. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще забележим - отсече дамата, която към този момент беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.
Залисани по свои си работи, хората не видяха незабавно, че в средата на Голема морава лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на части по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.Знаеше си дамата, че ще пристигна времето, в което тя ще да откри разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От остарели билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, само че тя не я найде.Дойде тоя ден най-накрая. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше пристигнала.Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така единствено можеше да хване дикиш. Заопипва, с цел да откри стъпката, където конят е намерил гибелта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема морава измежду селището. Надяна си назад облеклата и се изпари от ливадата.
Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави вълшебства, само че в този момент с тая тревка, която впрочем никой не беше я видял, можеше да подлуди който си изиска.От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я неволя, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички посред им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един против различен всеки против всеки. Като зли кучета. Да гледат по какъв начин през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и парцел, и стока, и самият им живот.Но Лудовица както може да разтури, по този начин и събира къща.Поиска ли, може и спокоен дъжд да докара. Да напои с берекет земята майка като същи свети Георги.
Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и индивиди, мор по добитъка захвана. Научил някой, че тая пакост може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя остарял и алчен керемидчия, чиято огромна банда се изхранваше, и то с бял самун, от цигли и тухли, нему дъж не би трябвало. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго изсъхнало лято, мощен зной, с цел да му съхне стоката.Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: в случай че желаят да се отвърже дъждът, да преровят към керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че в случай че оня остарял шмекер е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да елементарни. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, в случай че се отърка в злато. И в действителност не остана прикрито, че като са прекопали с казми тъдява тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е повода за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили служащите на Циглиш. Има-няма два часа след това се събраха облаци над близките баири и заваля дъжд. Валя три дни, до момента в който изпълни всички пукнатини по нивите.Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, ускорява на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови вълшебства.
Бойка Асиова е и създател на доста документални филми, отдадени на битките на македонските българи за национално избавление, културното завещание, обичаи и нрави и тяхната модерна проекция. Бойка Асиова даде на читателите на Списание Осем своя роман " Лудовица " от едноименния алманах с разкази.
Малко преди среднощ, яхнал коня, мъжът се трансферира през оградата на Голема морава. Отскочи от гърба на добичето лек и еластичен като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на стоманения чеп, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса мотива, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постелка на жена си.Голема морава е измежду селището и е благосъстоятелност на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше единствено лакомото хрупане на животното.Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът пристигна да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, необичайно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - леден! Разбра: конят е мъртъв. Опипа натрупа - цялостен. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.Хукна обратно. Изплашен, намъкна се под чергата.- Що има? - попита жена му като го усети незабавно по какъв начин ситно трепери.- Коня...- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прости.- Там е.- Кой?- Коня.- И що?-...- Думай, де! - изсъска дамата и го раздруса за кошулята.- Умрел е.- Умреееел? Ка по този начин умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до нощес? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?- Не е. Цел е.- Цел? Да не е токсичен?- Не знам.- Що знаеш ти, бе? - бутна дамата мъжа си и запретна чергата да стане.- Цел е... Само му нема една пльоча - със боязън заяви мъжът. - Пльоча? - казаното закова дамата с една нога под чергата, с друга отвън нея.- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше отговорен за изчезналата подкова.- Викаш нема едната пльоча? - дамата към този момент знаеше какво се е случило.- А-ха, нема я. Ами в този момент? - попита той.- Сега? Нема да го бараш оттова. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще забележим - отсече дамата, която към този момент беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.
Залисани по свои си работи, хората не видяха незабавно, че в средата на Голема морава лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на части по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.Знаеше си дамата, че ще пристигна времето, в което тя ще да откри разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От остарели билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, само че тя не я найде.Дойде тоя ден най-накрая. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше пристигнала.Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така единствено можеше да хване дикиш. Заопипва, с цел да откри стъпката, където конят е намерил гибелта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема морава измежду селището. Надяна си назад облеклата и се изпари от ливадата.
Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави вълшебства, само че в този момент с тая тревка, която впрочем никой не беше я видял, можеше да подлуди който си изиска.От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я неволя, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички посред им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един против различен всеки против всеки. Като зли кучета. Да гледат по какъв начин през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и парцел, и стока, и самият им живот.Но Лудовица както може да разтури, по този начин и събира къща.Поиска ли, може и спокоен дъжд да докара. Да напои с берекет земята майка като същи свети Георги.
Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и индивиди, мор по добитъка захвана. Научил някой, че тая пакост може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя остарял и алчен керемидчия, чиято огромна банда се изхранваше, и то с бял самун, от цигли и тухли, нему дъж не би трябвало. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго изсъхнало лято, мощен зной, с цел да му съхне стоката.Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: в случай че желаят да се отвърже дъждът, да преровят към керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че в случай че оня остарял шмекер е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да елементарни. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, в случай че се отърка в злато. И в действителност не остана прикрито, че като са прекопали с казми тъдява тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е повода за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили служащите на Циглиш. Има-няма два часа след това се събраха облаци над близките баири и заваля дъжд. Валя три дни, до момента в който изпълни всички пукнатини по нивите.Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, ускорява на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови вълшебства.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ